До площада на врачанското село Софрониево може да се види красива къща на два етажа, която е кръстена Пробуда. Всъщност това е концертната зала, в която се провеждат концерти по случай празници от църковно естество като Великден. Също така залата се ползва в деня на празника на селото и на 24-ти май, денят на славянската писменост. В края на месец август по традиция е селският събор – тогава в залата своите песни за местните жители изпълняват родни известни изпълнители. За периода между 1985-90-та година възрастните жители все още могат да разказват за изпълненията на някои от най-големите звезди на родната ни естрада. Сред тях е примата Лили Иванова, а също Георги Христов и Орлин Горанов. Действащият православен храм не е единствен на територията на селото, защото Св. Никола датира още от епохата на средните векове. Построена някъде през 16-ти век, днес тя не функционира. Въпреки това е еталон за културата и историята на селото.
Въртопа е името на една от най-красивите природни местности в Софрониево – тя е чудесна за разходки и отдих както за местните, така и за туристите. Вилните зони на селото са свързвани и с построената там хижа, но също като църквата от Средновековието, тя не функционира към днешна дата. Местността се характеризира с гори и поляни, а името на въпросната местност по всяка вероятност произлиза от малкото изворче край нея. Някои от по-възрастните хора разказват легенда, според която около намиращия се там оброчен камък е оставен исторически знак. Той засвидетелства присъствието на четниците на поета и революционер Христо Ботев, които са почивали тук и дори са играли хоро. Река Огоста също може да се приеме за природна забележителност, а в миналото в близост до нея има две функциониращи помпени станции. Те се използват за напояване на нивите на местното население. Не бива да се забравя и стадионът в селото, построен още през 1933-та година. Името на отбора е Ураган 33, който успява да постигне доста завидни успехи. За областта това е един от първите стадиони, който може да предложи изкуствено осветление. Тревното покритие е все още в отлично състояние и на него се играят срещи на аматьорско ниво.
Олтенският диалект представлява подразделение на влашките говори, а те са еднакво добре разпространени в Софрониево наред с българския език. През 1913-та година в разгара на Междусъюзническата война през селото преминава част на румънските войски. Частта е механизирана и благодарение на това местните хора за пръв път в живота си виждат автомобили. Един от най-интересните исторически факти на местно ниво е разделението на населението на две части, като причина за това става главната улица. Едните се наричат по името на думата на влашки за камък – кятра. Кетраните са тези, които живеят близо до реката, а другите се наричат виани. Коренът на думата пак е влашки и се превежда като „идвам“, а къщите на кетраните и до днес имат типичния за турското робство затворен вид. И до днес не е установено за какво воюват двете групи, но основно се бият помежду си с камъни, тояги и чували с пясък.
